Един от най-красивите лунни изгреви, които съм снимал и моята интерпретация на заснетото от камерата ми. Откраднахме си няколко часа насаме с Валя, оставихме децата и се запътихме на север. Имаше прогноза за няколко часа чисто небе през нощта и решихме да пробваме да снимаме с идеята, че ще има лунен изгрев. Когато пристигнахме на място, установихме, че сме забравили зимното ѝ яке, а южният вятър, който не спираше през целия ден, продължаваше да ни напомня, че нощта ще е хладна. В крайна сметка, след като се разходихме по залез край Камен бряг и си набелязах места за снимане, Валя се наспа в хотела, а аз в 3 часа сутринта бях на терен. Първия половин час имаше гъста и ниска мъгла, нещо, което не бях предвидил. Влагата е голям враг на нощната фотография, тъй като пречупва светлината и кадрите стават мътни без цвят и контраст. За щастие, точно когато ядрото на Млечния път се вдигна достатъчно, за да покаже цялата си красота, условията станаха перфектни. Успях да направя малко кадри и да спазя традицията да посетя това място през април.